Въпрос: Бих искала да знам, защо в училището базата по компютърно моделиране и обучение е толкова бедна. Децата имат практика толкова рядко, че е безсмислено. Една компютърна зала на цяло училище. Във времето, в което живеем, би трябвало да се набляга все повече на обвързаността на обучението с технологиите.
Отговаря: Юрий Анджекарски, основател и директор на първото чартърно училище в България, 151 СОУПИ (1990-2002), член на Комисията за иновативните училище към МОН
Много ми харeсва въпроса, който задавате. Ще се опитам да Ви отговоря не формално, а по същество.
Не е тайна, че базата в българските училища е все още далеч от най-добрите образци за образователна среда. В последните години по различни национални, европейски и други донорски програми към училищата бяха насочени доста целеви средства: за саниране, за спортна база, за ИКТ оборудване (ИКТ означава „информационни и комуникационни технологии”), за изграждане на STEM центрове (STEM означава Science, Technologies, Engeneering, Mathematics – Науки, Технологии, Инженеринг, Математика), за достъпна и приобщаваща среда и т.н. Някои от тези средства бяха изразходвани по полезен начин, други – не особено. Разбира се, тези средства не достигат до всички училища, защото се разпределят на проектна основа, чрез кандидатстване.
Решението на проблема, който поставяте, за мен е в две посоки.
Първата посока е във визията на училището за неговото съществуване и развитие. Съгласен съм, че в днешния свят обучението не може без съвременните технологии. Ако това разбиране се споделя от училищния екип, училищното ръководство, и в по-широк план – от училищната общност, включваща родителите, учениците, партньорите, – тогава остава да се реши задачата, какво оборудване е необходимо и как то да бъде осигурено. В решаването на тази задача според мен е добре да се включат всички налични ресурси и капацитет, за да може първо да се проектира желаната среда (за тази цел е добре да разгледаме добри образци у нас и в чужбина, и да се допитаме до експерти), и след това да се кандидатства по максимум възможни програми за финансиране, да се потърсят партньори, дарители, спонсори и т.н. Повярвайте ми, задачата е напълно решима – след като в нашето училище през 1990-те години ние успяхме да изградим така десетина компютърни зали и други специализирани образователни среди, при днешните възможности за програмно финансиране и набиране на средства това е напълно постижимо. Нашият екип е участвал многократно в решаване на подобни задачи, и можем да консултира всяко училище в тази посока, ако бъдем поканени.
Втората посока, която произтича от Вашия въпрос, е свързана с достъпа на учениците до образователната среда.
Една компютърна зала за едно училище не е толкова малко, ако тя се използва по 8 часа на ден (а при сегашните технологии може да се използва и 24/7 чрез дистанционен достъп през други устройства). В нашето училище през 1990-те години част от компютърните зали бяха на 12-14-часов режим на достъп – ползваха ги и педагозите в извънработното си време, защото у дома почти никой нямаше компютър и интернет. Да, съгласен съм, че организирането на такъв достъп е сложно. От една страна, някой трябва да бъде натоварен с отговорности по постоянното осигуряване на достъп, опазване и поддръжка на базата и техниката, както и с осмислянето на достъпа – за какво да се използва базата, така че това да е образователно и смислено за учениците. От друга страна, учениците при традиционната училищна организация практически нямат свободно време, в което да отидат в компютърната зала/STEM лабораторията/… – те постоянно се движат по програма, която се определя не от тях и от техните интереси, а от други фактори. В нашето училище през 1990-те години тези два проблема бяха решени по определен начин. Например, част от отговорностите бяха възложени на ученици, и те ги изпълняваха изключително стриктно, но за да стигнем до такова ниво на взаимоотношения, ние години наред изграждахме училищна общност с определен климат и характеристики. Също така, в нашето училище учениците имаха определени времеви зони, в което можеха свободно да избират, какво да правят, и да работят самостоятелно или в екип по свои проекти – това беше възможно поради факта, че училището работеше не изцяло по класно-урочна система. И в тези посоки бихме могли да консултираме всяко училище, стига да прояви желание.
За родител като Вас, който очевидно е загрижен за развитието на детето, според мен има няколко възможности в контекста на зададения въпрос. Едната е, да потърсите съмишленици сред другите родители, педагозите и ръководството, както и учениците, и заедно да инициирате и да реализирате план за промяна. Ако този път във Вашия случай не е възможен, алтернативата е да потърсите хора и дейности извън училището, които да отговорят на потребностите на Вашето дете и на други деца със сходни интереси. И за двата пътя можете да получите от нас консултиране и подкрепа.
Пожелавам успех на Вас и Вашето дете!
Юрий Анджекарски 31.05.2022