Въпрос #3

Въпрос: Как може новото алфа поколение да развие твърди и меки умения само в нереална дигитална среда, и как този вид обучение е полезно за децата в извънредни реални ситуации?

Отговаря: Светлана Нанчева, педагог-съветник, основател и ръководител на Училищна педагогическа служба в 151 СОУПИ (1990-2002), автор на програма за социални умения „СТИЛ”

 

Отговор:

Благодаря Ви за въпроса – той наистина е ключов за образованието на децата от новите дигитални поколения.

Според мен, и твърдите (професионалните), и меките (социалните) умения могат успешно да се развиват в дигитална, виртуална среда. Виртуалната среда не е нереална, но тя е реална по различен начин от физическата среда. Много неща, които във физическата среда не са реални, са реални във виртуалната: например, във виртуалната среда можете да общувате с хора, които във физическата реалност никога няма да срещнете, да посетите места, до които физически няма да стигнете, да бъдете различна личност от тази, която сте във физическия свят и т.н. Същевременно, във виртуалната среда липсва материалният контакт, прекият сетивен допир с хората, нещата и явленията, и това е нейният основен недостатък. Развитието на технологиите вече се е насочило към компенсиране на тази липса чрез виртуални „измами” на сетивата – дали те ще станат дотолкова съвършени, че за човека да няма разлика между виртуално и физическо… според фантастите – да, ще станат. Но засега двете реалности са отчетливо разграничени, и тази двойственост налага отпечатък върху целия ни живот.    

 В коя реалност ще живеят в по-голяма степен алфа и бета поколенията, кои умения ще им бъдат по-необходими и по-ценни? Прогнозите за близкото бъдеще на учени от различните краища на света са, че в следващите десетилетия ще протичат процеси на диференциация между привърженици на двете реалности, някои прогнозират дори обособяване на „технологичните хора” и „новите лудити” в различни териториални зони: едните – високотехнологични, пропити от дигитални инструменти и пълна виртуална свързаност, другите – максимално близки към природните дадености, в хармония и симбиоза с екосистемите. Звучи фантастично, но наченки на тези процеси се забелязват и у нас…

 И все пак, какво може да ни даде виртуалната среда за придобиването на твърди и меки умения?

Относно твърдите умения, дигиталната среда вече позволява, и ще позволява все повече, реалистична имитация на реалния свят, както и на нереален, възможен или невъзможен свят. От десетилетия  съществува практика за придобиване на високоспециализирани професионални умения чрез обучения във виртуални среди – във военната и космическата сфера, в управлението на самолети и кораби, в борба с бедствия и катастрофи. Виртуалната среда и дигиталните технологии навлязоха в медицината, в архитектурата, в транспорта, в изкуствата, и ще навлизат все повече във всички области на живота. Това е неизбежно, и е добро, защото дава безкрайно много нови възможности за учене чрез правене и преживяване, за трениране на умения съобразно индивидуалните нужди на всеки – с индивидуално темпо, индивидуална сложност, отчитане на индивидуалния напредък и т.н.

 Социалните умения също се развиват във виртуалната среда. В глобалната мрежа всеки от нас е непрекъснато (24/7) в контакт с много хора – с повече, отколкото би бил без мрежата. В нашите компютри и телефони непрекъснато пристигат послания и уведомления от десетки хора, общности и организации – близки, приятели, колеги, контрагенти, клиенти, ръководители, държавни агенции, каузи, реклами и спам и др. Управлението на тези контакти е сложен комплекс от меки умения (често наричани 4С умения – Communication, Collaboration, Critical Thinking, Creativity) :

–          Умения за общуване в различни професионални и социални среди, на различни нива, на различни езици и „езици” (професионални сленгове, социолекти) и т.н. Тези умения са необходими и в обикновения живот, но виртуалната среда изисква сериозни умения за адекватно и бързо „превключване” между различни стилове на общуване;

–          Умения за работа в екип на различни позиции: изпълнител, сътрудник, мениджър, ръководител, лидер и т.н. И тези умения идват от „аналоговия” живот, но мрежата изисква висока степен на адаптивност, гъвкавост, динамичност, умения за едновременно участие в няколко проекта в различни роли, умения за продуктивна работа със слабо познати или изобщо непознати хора, с някои от които няма не само физически, но и визуален и изобщо никакъв синхронен контакт, дори и общ език;   

–          Умения за планиране, приоритизиране, тайм мениджмънт, справяне със стреса и напрежението. Умения, идващи от индустриалната епоха, значението на които във виртуалната среда нараства многократно: тук работното време няма твърди граници, едновременното движение на много задачи и спазването на срокове е от ключово значение;

–          Умения, свързани с критичното мислене: търсене и подбор на информация, анализ, различаване на истинни и фалшиви данни, различаване на факт и мнение и т.н. Във виртуалната среда тези умения са от първостепенна важност – информацията тук нараства с всяка секунда, тя е огромна, противоречива, неподредена, непотвърдена;    

–          Умения, свързани с креативността: умения за формулиране и решаване на проблеми,  умения за генериране на идеи и създаване на съдържание, умения за интерпретиране и т.н. Виртуалната среда предлага все повече готови инструменти, шаблони, решения, и изкушението да се ползват наготово е голямо, „преписването”, плагиатът стават норма на поведение. В тази среда истински креативните, оригинални продукти придобиват особено висока стойност;

–          Умения, свързани с емоционалната интелигентности: изслушване, емпатия, подкрепа, позитивна обратна връзка, осъзнаване и изразяване на чувства и т.н. Всъщност, това са истински човешките умения, тези, които засега не са присъщи на изкуствения интелект. Те съществуват и във виртуалната среда, само че се реализират в нея с други средства, различни от тези на физическия свят, защото виртуалният контакт винаги е опосредстван. Въпреки това, виртуалните човешки връзки са истински, а не имагинерни, и могат да се трансформират и в реални, което се случва все по-често;  

–          Умения за запазване на личната идентичност: това са умения, родени от виртуалния свят. В „аналоговия” свят да запазиш личното си пространство, да се „отградиш” от нежелани връзки и контакти е значително по-лесно, отколкото в глобалната мрежа. В новия постоянно информационно свързан свят уменията за създаване и удържане на лично пространство, за поставяне на граници придобиват важно значение – не случайно толкова много се говори и работи по посока на превенция на кибертормоза и кибербезопасността.                                                       

Дали придобитите във виртуална среда твърди и меки умения ще са полезни и ще „работят” в невиртуалния живот? Според мен, да. Дали ще са достатъчни за невиртуалния живот? Според мен, не. Поне засега. Докато виртуалната прегръдка не е равна на физическата като усещане и емоция.

  

Поздрави,

С.Нанчева

07.06.2022